Само нея

.


аз не зная езика им
все по-трудно разчитам мълчанието
зад сенките на булеварда
тиха е вечер тъгата му
преди да заспи под крака им
прегърнал няколко стотин дози умора
и пакетчета потъпкана уязвимост
във които заглъхват
остатъците от душата му
все едно по кое време на годината
е
не напомням за себе си
мълча
събирам думи
за следващото разминаване
прекалено краен е акцентът
върху образи
липсват ми смекчените граници
плавното движение на мисли
заключени в идея за стих-
отворение
което припомня тъга ...
която стои ненатрапена
през очите на стареца
и гали плътта му
докато вятърът целува
пресъхналите му клепачи
и те проронват капчица живот
върху изсъхналите коренища
по ръцете му
не мога да застана
между два сезона
и да тръгна със новия
по-лесен
по-чист
не-докоснат
не-разбрала за себе си
смисъла от дарената последна стъпка
от живота му
преместила акцента върху стареца
от булеварда
но помня дълго само нея
и липсата
на повод за оставане


.

Не мога да измисля свят

.


колко много
написани птици
не мога да измисля свят
а искам
да прогоня тъгата
приютена в тях
напред е само
тишина
колко много
написани птици
и колко малко небе
не достига въздух
да докосна
разплаканите им очи
напред е само
тишина
колко много
написани птици
колко малко небе
не мога да измисля
този свят
и да стопля ръцете ти


.