Презряло време

.
.
е после,
както винаги е после
презряло време
с голи птици по клоните
пред очите ми чужди
ранено врабче
подпира дъха си
и куцо си тръгва


а не е есен
и дори не е измислен
този тромав завършек на лятото
пред нечия топла
но чужда врата
след смеха на деца
играещи в локвите

а не е лято
никак не е лято
презряло време
с тези... голи птици
по клоните
ръката ми
трескаво къса съня

прегръщам врабчето
и с него си тръгвам

не бъди лоша, малката

,

,

не бъди лоша, малката

никой не разбира думите

дългите липси

потънали в ръцете ти

не говори

обладана от мълчание

безсрамието на вятъра

умората

шепота

не донесъл утеха

ти просто

не бъди лоша, малката

никой не вали дъжда

не докосва снега

студът

пропива се

във всеки порив на страстта

разтворените устни

ръцете

всички чужди мъже

не познали следите

миналите докосвания

пръстите

забравени в косите ти

прегърнатите мигове безличие

но ти

не бъди лоша, малката

навън е дълго

единствено нощта

след всяко разрушено здравей

зад ненаписаните ти писма

измерената чужда умора

сутрините нямат значение

върху лицата

непознатите длани

нахално разголените чувства

тревожат

единствено ръцете ти

но ти

не бъди лоша, малката

върви си

никой не крещи между теб и тях

никой не обича теб сред тях

а ти

дори не си лоша, малката