,
,
не бъди лоша, малката
никой не разбира думите
дългите липси
потънали в ръцете ти
не говори
обладана от мълчание
безсрамието на вятъра
умората
шепота
не донесъл утеха
ти просто
не бъди лоша, малката
никой не вали дъжда
не докосва снега
студът
пропива се
във всеки порив на страстта
разтворените устни
ръцете
всички чужди мъже
не познали следите
миналите докосвания
пръстите
забравени в косите ти
прегърнатите мигове безличие
но ти
не бъди лоша, малката
навън е дълго
единствено нощта
след всяко разрушено здравей
зад ненаписаните ти писма
измерената чужда умора
сутрините нямат значение
върху лицата
непознатите длани
нахално разголените чувства
тревожат
единствено ръцете ти
но ти
не бъди лоша, малката
върви си
никой не крещи между теб и тях
никой не обича теб сред тях
а ти
дори не си лоша, малката
спомням си много добре когато го прочетох за първи път..., оставих се на думите да ме валят..., и повтарях, че малката е всъщност е голяма! толкова голяма, че може да разчупи лицата на непознатите длани и да докосне дланите на непознатите лица...
ОтговорИзтриванеи...не мога да пиша повече..., искам да го чета, препрочитам...и пак...