.
.
е после,
както винаги е после
презряло време
с голи птици по клоните
пред очите ми чужди
ранено врабче
подпира дъха си
и куцо си тръгва
а не е есен
и дори не е измислен
този тромав завършек на лятото
пред нечия топла
но чужда врата
след смеха на деца
играещи в локвите
а не е лято
никак не е лято
презряло време
с тези... голи птици
по клоните
ръката ми
трескаво къса съня
прегръщам врабчето
и с него си тръгвам
Няма коментари:
Публикуване на коментар