Трагедия

къде
е звукът
за
трагедията

никой
не идва

отглеждам
себе си

на
ръба на саксия

балансирано

търся

реторика
в
самия център

разходка

приумица

никой
не идва
набъбващо
нищо

тя
е плакала
плакала
плакала

потеглила
наобратно
нещо
нейно
нещо
твое
истината
лъжата
нещо
твое
нещо
нейно
истината
лъжата

сред милиони парчета
предни
странични
раздробени

тя
е

остатък
от празно
останало
върху
босите
ми крака
търсещи
след Антиб
рибарите
които
се борят с океана
и
със себе си

отглеждам
себе си
на
ръба на саксия
безначално
избеляло

той
е

не
беше негов
превърна
го от пясък
във
стъкло
и
после го счупи
на
много избелели цветове

никой
не идва
никой
не ми отговаря
както
в сонет
както
в моноспектакъл
който
е прекалено едностранчив

толкова
са сериозни
измамно
умрели са
навсякъде
седят
правят
знаци
отречени
преди
да са събрани
отломките
на
раздробеното ми Аз

остатък
който
се разтваря
върху
босите ми крака
от
пръснати стъклени парчета
фраг-менти
мен-ти
Демиан
върху
средата
на
шаблонното ми денонощие
симетрично
навсякъде
фиксатор
за нетрайности

измамно умрели
толкова
бляскаво
разкопчават
себе си

къде
е звукът

а
трагедията