Нищо...

и ниско бях

под

буквите
които очакваха думите
не знаейки маршрута

под балконите
с надвиснала
триетажна надежда

и с препречило се разбирателство
по пластове
от плаващи пясъци

ниско бях...
но стегнатият възел
ме движеше по стълбите
на някакви измислици
докато едно усещане за пролет
преживя
сланата върху листата
на ненапъпилите си дървета