В три и четвърт

.

те са толкова уморени
и бързащи да умират
... между нарисуваните стени
на сивите си къщи
събират капките
от пробитите олуци
през цялото време
не пеят
косите им
не ги навестява вятърът
а мен ме боли
преди сън
проверявам въздишките си
във ударите
на сърцето си
и... без съмнение съм жива

и те добавям
дори по празниците
на малки глътки
доволство
в кристални чаени лъжички
и задължително си припомням
че този ден може би никога
няма да завърши
в три и четвърт слънцето
ще завие зад облаците
без намерение да залязва
и ние винаги мълчим за това

ъглите не се уморяват
да търсят себе си
превръщайки се
в удобни вещи
и хартиени слънца
отраженията ни измерват
несъществуващия си смисъл
в стъпките ни
всеки път
и издишат дълбоко
струните на напрежението ни
докато в нарисуваните си къщи
сивите хора
пият нарисувания си чай

точно сега
ще те послушам
и няма да затворя очите си

днес е толкова опасно
да се спи

.