.
разходките
на беглеца
по первазите
на стъклените къщи
завършваха
в тунелите на лабиринтите
на собственото му
съзнание
умряло вчера
по това време
от поредното
ненадживяно предателство
на мислите му
и дефект във дишането
започваше да расте
в единственото си отражение
родено от
несъществуващи епизоди
в несъщественото му битие
припомнящо си
прочетените островни илюзии
и покриви от криле
отдавна забравили себе си
пътят продължава
така говореше докторът
докато опипваше
реалността
във втвърденото пространство
на мозъка му
когато
опитът му за бягство
загина
смеейки се
.
Твоите стихове са усет и докосване, мелодия, която гали и прегръща!
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти!
ОтговорИзтриване