толкова често забравям
как изглежда
дори плътността на гласа ти
как в очите ти
се променя тежестта на тишината
всяка вечер е време
в което
не разбирам разстоянията
между ръцете си
а те просто са
продължение на пътя до теб
върху рисунките на птиците
между дърветата и
техните улици
толкова дълго помня
когато те няма
във звуците
от съседните къщи
и техните кръгли фасади
дори във ъглите
на оскучалите премеждия
кръстосващи
назад-напред балконите
когато вечерта
започва да се губи в небето ми
подпряло се на хоризонта ни
днес разхождам мислите си
без маска в тълпата
във въздуха
в които дишам две думи
и мълча топлината ти
казват че навън е зима
дописвам те
и не им вярвам
Няма коментари:
Публикуване на коментар